Идеята

Back to homepage

Здравейте, казвам се Оги, баща на 8 годишно момченце Вито (към момента), както и съпруг на най-прекрасната жена на света, Дияна.

В момента е най-светлия празник Коледа, поради което съм настроен изключително позитивно и съм изпълнен с благодарност към Бог, за това което ми е дал. Бих искал точно сега, да представя идеята, на която съм се посветил последните 2-3 години.

Финансовата грамотност на Вито.

Разбира се, искам да споделя постигнатото с други родители в моята ситуация и да помогна на други деца, защото виждам резултатите от работата със собствения ми син.

Докато се старая да бъда най-добрия баща, докато чета всякаква литература и търся информация, за да дам добро възпитание на момченцето ми осъзнах, че колкото е важно да го научим да бъде добър човек, добър приятел, да може да се справя с пресичането на улицата, да се справя със смятането, да се храни възпитано, и т.н., не по-маловажно би било, да го научим да се справя и с парите.

Единственото възпитание, което аз получих от родителите ми, по отношение на парите беше: сега не можем да си го позволим; сега нямаме пари за това; малък си още, това въобще не те интересува; парите са за големите; парите са мръсно нещо; измий си ръцете, след като пипаш пари; пари при пари отиват и т.н. Вярвам, че не само моите спомени са такива.

Нямам право да обвинявам родителите си по никакъв начин за тази неосъзната грешка от тяхна страна, защото трябва после да обвиня техните родители, после родителите на родителите им и така до безкрай. Но мога да обвиня себе си, ако не направя нещо по въпроса. Затова искам да дам всичко от себе си, за да прекратя тук и сега това невежество.

В какво се състои това невежество?
– Възрастните сме потънали в задължения и амортизираме материалните си придобивки, преди да сме ги платили напълно;

– Правителствата правят абсолютно невъзможно осъзнаването на важността за финансовата грамотност, като запълват учебното време с безсмислени домашни и тестове, от които децата няма да имат абсолютно никаква полза в живота си.

– Родителите мислят, че училищата и университетите трябва да обучат децата да управляват парите си, а образователната система обаче пък смята, че това е задължение на родителите. Нещата остават просто така, неосъзнати, необмислени.

А вие смятате ли, че трябва да се помисли върху това?

– Не е възможно един учител от общообразователно училище да насочи вниманието на учениците си към финансово ограмотяване, тъй като той самия не разбира от това.

– Всичко, което чуваме наоколо е: работа, работа, работа. Не работата е това, което дава свобода. Насърчаването на предприемачески дух у децата е предизвикателството. Да научим децата ни да бъдат успешни изпълнителни директори на собствения си живот е част от възпитанието, което трябва да им дадем.

Парите не са най-важното, но с тях подсигуряваш най-важните неща в живота. Как е възможно да се отнасяш зле с едно нещо и да очакваш, че то ще ти прости и ще те дари с облаги?

Финансовата грамотност не е по-сложна от каквато и да е друга наука. Става въпрос за друг начин на мислене, а не да правиш нещо. Искам синът ми да се справя с всяко начинание, честно и достойно и да не обвинява другите около себе си за неуспехите си. На колкото повече неща го науча, толкова по-здраво ще държи живота в собствените си ръце. Никой друг няма да го направи вместо мен.

Няма изпити за родители, които трябва да вземем, за да станем майки и бащи. Кофти работа е! Резултатите от нашето възпитание на децата ни се виждат чак, когато те станат родители. Но се явяваме на изпит всеки ден и всеки час.

Караме децата ни да учат, да работят, но не им казваме ЗАЩО трябва да го правят, просто защото ние самите не знаем отговора.

Учи, за да имаш по-хубава работа! Само това повтаряме. А не си даваме сметка, че колкото повече учим, колкото повече работим, толкова повече кредити теглим. Накрая се пенсионираме, изнемогваме и се чудим къде сбъркахме. Дали учим по правилната схема, дали учим правилните предмети, дали учим правилните неща – никой нищо не казва.

Докато възпитаваме децата си изглежда, че всичко се случва много бавно. Бавно прохождат, бавно проговарят, бавно се научават да напишат първата думичка, бавно се учат да се хранят възпитано. Разбира се, всички тези усилия дават резултат и децата ни успешно се справят с всичко това. Ходят, пишат, смятат … и в някакъв момент решаваме, че нашата работа е свършена. След като им подсигурим покрив, дрехи и храна, значи сме добри родители.

Защо ги учим да ходят, защо ги учим да пишат, защо ги учим да смятат, а не ги учим да управляват парите си? Какво е по-различно, а нима не е важно?

ДА! Ако решим да ги учим да управляват парите си, ще става бавно. Но ще се научат толкова добре, колкото успяват да ходят, да пишат, да смятат и т.н. Звучи странно нали? Но е още по-странно, че никой не го прави.

Дори не е чак толкова нужно ние да ги учим. Сегашните деца живеят в много по-различен свят. Достатъчно е само да им насочим вниманието в тази посока: Да пазят здравето си, да пазят любовта си, да пазят приятелството си, играчките и вещите си, също така да пазят и парите си.

Ако само им помогнем да мислят за финансовата част от живота, те сами ще усъвършенстват уменията си. В крайна сметка няма по-добър и успешен учител от Живота. Разликата е, че ако ги учим ние докато са малки, ще го правим бавно и внимателно. Живота няма да го прави толкова бавно и внимателно, колкото бихме искали.

Весела Коледа и Успешна Нова 2014!
Желая здраве, любов и много усмивки на всички! : ))))
Оги

Share

Write a Comment

Only registered users can comment.