Искам го веднага!

Едно от най-жизненоважните неща за родителите е да разрзботят стратегия за справяне с нуждите и желанията на децата.

Все пак, боравенето с тези нужди и желания започва с раждането на детето и  ….. би трябвало да завърши с навършването на пълнолетие. Трябва да открием, кои са истинските нужди на децата ни и какво да правим, когато искат неща, от които нямат нужда и които не можем да им дадем. Трябва да намерим сила, да се противопоставим на чувствата и мъката си, на чувството на неудовлетвореност и гняв срещу всичките желания и нужди, които имат. Като родители, посвещаваме живота си, да направим децата си по-добри от нас, но рано или късно осъзнаваме, че е трудно да бъдем щедри, при положение, че собствените ни нужди за почивка, сигурност и основни нужди не са изпълнени до задоволителна степен.

Тук не искам да описвам разликата между „Нужда“ и „Желание“, защото доста ясно го описах в предишните статии.

Достатъчно е да осъзнаем, че ние родителите трябва да обръщаме повече внимание на детето, както и другите близки около него. Децата също като възрастните искат да се отнасят с тях с уважение, да играят, да има пространство да експериментират, както и много положителни отговори на странните въпроси, които задават и на експериментите, които правят. Те имат нужда от информация относно случващото се около тях от самото начало. Мозъците им функционират по невероятен начин и от раждането осъзнават емоциите на родителите си. Вярвам, че разбират езика на който говорим повече, отколкото предполагаме. Дори когато нуждите им са изпълнени изцяло, има дни и моменти, когато децата копнеят за внимание и неща, които не сме в състояние да дадем, но те чувстват, че се нуждаят от това. Когато успеем да се справяме с тези копнежи с внимание и отзивчивост, засилваме връзката между нас и правим живота на децата ни по-различен.

Желанието може да продължи, дори и да няма нужда.

Децата придобиват чувство на необходимост от грижи, хранене, физическа близост, уверение, че всичко ще бъде добре по време, когато те  чувстват страх или тъга. Тези моменти се случват в живота на децата без значение, колко са грижовни родителите. Например, това се случва когато на бебето му излизат зъбките и в същото време е гладно. Майката му дава биберона да го нахрани, а то се храни и продължава да плаче и майката е притеснена и иска да получи магически отговор на въпроса “и сега какво повече иска?“. Но, когато пораснат зъбките, емоционалните спомени остават в мозъка на детето и могат да се върнат по всяко време.