Разговор с 20 годишен младеж

Преди дни разговарях случайно с младеж на 20 години.

Ето и част от разговора:

Младежът: Абе мисля да записвам нещо да уча.

Аз: Какво ще запишеш? В каква насока ще се развиваш?

Младежът: Ми не съм мислил.

Аз: Ами например, какво би те направило щастлив?

Младежът: Де да знам.

Аз: Имам предвид, че ако работиш това, което те прави щастлив, никога няма да ти е неприятна работата. Практически няма да се налага да работиш. Разбираш ли? Затова те питам, кое е нещото, което би те правило щастлив?

Младежът: Нямам представа, не знам.

Аз: Е по какви критерии ще решиш, коя професия е за теб?

Младежът: Ами една приятелка се е записала в Библиотекарския, защото там нямало изпит. Може да опитам там, а после и някаква магистратура ще запиша, ама засега не мога да мисля и това.

Аз: Абе момче, да разбирам ли, че мислиш дали да започнеш да мислиш?

Младежът: Де да знам, нямам представа.