Тате, купи ми нещо!

Днешните деца имат огромен достъп до голямо разнообразие от продукти. Ежедневно получават стотици рекламни съобщение по телевизията, а супермаркетите представят на нивото на очите им играчки, прибори и вещи от всякакъв вид и цвят. И затова искат, искат, искат. А ние купуваме, купуваме, купуваме. Правят го бабите и дядовците, вуйчовци , лели и т.н.

Купуваме раница с любим герой въпреки, че раницата от миналата година е в добро състояние. Купуваме сладки, вафли и бонбони въпреки, че знаем, че са изключително вредни за здравето на децата ни. Дори при слухове, че Е-тата причиняват най-коварните болести като рак и импотентност, някак елегантно прескачаме темата, за да не се налага да търсим оправдание пред самите себе си. Все пак сме прекалено заети и за това. Купуваме пластмасови играчки, които знаем, че след около седмица ще ги заобикаляме със затруднение и ще ги подритваме, а след 2 седмици ще са в боклука.

Без да си даваме сметка, създаваме грешен модел на консуматорство още в най-детска възраст, като вероятността да продължи да работи този модел, когато детето стане възрастен е почти гарантиран. Формите за поръчки са много различни: понякога задължителни, други са под формата на молба, друг път са заплашителни. От малки децата привикват, да искат все повече и повече материални неща, а ние някак помагаме за това, без да се замисляме.

Въпреки това, всеки път става все по-ясно и по- ясно, че тези материални блага рядко носят щастие и просперитет.
Изглежда, че комунизмът и капитализмът са победени от консуматорството. Консуматорството в днешно време доминира в умовете и сърцата на хората, заменяйки религията, любовта към семейството, приятелството.

Затова смятам, че е нужно да възпитаваме децата да управляват парите и консуматорството с мисъл и правилна преценка, за да могат да се развиват като личности. Нашата роля като родители е да ги насочим да намерят себе си, да се реализират като личности, да намерят истинските си интереси, да имат високо самочувствие заради самите себе си, а не заради предметите, които притежават.

Дали се замисляме върху това? Какво можем да направим по този въпрос?

Продължава …